Режисьорът – аниматор Аспарух Петров: Не знам каква ще е следващата провокация

Макар второто издание на фестивала да е вече приключило, работата около него все още продължава. По-долу представяме в няколко абзаца Паспата или Аспи, както го наричат приятелите, който с други думи е човекът зад аудио-визуалната опаковка на ФЕАФ 2011.

Аспарух Петров завършва художествената гимназия в Троян със специалност реставрация на керамика, но така и не се занимава с това, както и не прави опити да продължи образованието си в някое от висшите учебни заведения в България. До 2007-ма се занимава с графични опаковки в различни телевизии в София. От 2008-ма работи на свободна практика като режисьор – аниматор на рекламни клипове, кратки филми и други визуални форми.

1. От кога се занимаваш с анимация?

С анимация се занимавам от 2001-ва когато заради операция на апендикса ми се наложи да стоя в къщи около седмица. Тогава за щастие или не имах компютър под ръка и започнах да пробвам да рисувам векторни изображения на Flash с мишката, а после се пробвах да ги раздвижвам. Това, разбира се бяха изключително начални опити, но не ми оставаше друго освен да се отдам на страстта си от детството, така или иначе не можех да си намеря работа с керамика, защото не можех да вдигам тежко, и така започнах домашна преквалификация към дигиталните изкуства.

Някъде в този период си спомням, че се появиха няколко диска с дигитални рисунки на водещите художници в областта. Спомням си че бях поразен като видях какво може да се постигне с компютър и мишка. Чак след няколко години разбрах, че всъщност това се прави с таблет и писалка.

Фестивал на етнографския и антропологичен филм – София 2011

На 15, 16 и 17 декември Конферентната зала на Софийски университет „Св. Климент Охридски” отново стана домакин на Фестивала на етнографския и антропологичен филм. След началото на изданието през 2010 г., което всъщност бе прочит на добре забравеното старо, акцентът на втория ФЕАФ бе необятната тема „Балкани”. Те бяха показани през различни гледни точки чрез селектираните 20 продукции от 6 балкански държави.

Фокусът през трите фестивални дни премина през ромската действителност, светите места на различни конфесионални групи и традицията в съвременността.

Началото бе поставено с проекта на продуцентите от АГИТПРОП и филмовия канал HBO и двата филма произлезли от тази колаборация – лентата на София Тзавела „Хотел Рай” за култовия (и вече несъществуващ) блок 20 в Ямбол и филмът на Йордан Тодоров за момент от живота на една от най-заможните прослойки на ромския етнос – кардарашите.

Разказът за „бетонните фараони” на Тодоров предизвика широка дискусия и множество въпроси към младия режисьор. Филмът описан от създателите си като „възхвала на живота във всичките му измерения – тук и в отвъдното” и взел през 2010 г. Награда за дебют на Фестивал на българското документално и анимационно кино “Златен ритон” и Награда на Българската филмова академия за режисьорски дебют в документалното кино, съвсем заслужено обра и овациите на зрителите на ФЕАФ.

Свои продукции във всеки един от дните представиха и медийните партньори на фестивала – Телевизия Туризъм. „В Кавракирово с песен на зурни”, „Старовремска жътва” и „Между полумесеца и кръста” пренесоха присъстващите от петричкото село на майсторите зурнаджии през радомирското поле до Делиормана. Последното от заглавията, представено от автора на лентата Стоян Радулов също предизвика интереса на публиката. Филмът, с консултант Невена Граматикова, разказва за малко позната част от населението на България – къзълбашите, изповядващи алевизма – религиозно течение в неортодоксалния ислям, близко до неговия автентичен вид и твърде общо с ранното християнство.

 Зрителите се потопиха в различни аспекти на традиционната култура на българина с няколко заглавия представящи зимните маскарадни обичаи и филми като „Хурката” и „Къната” на етномузиколога Веселка Тончева. Традицията при другите балкански етноси беше показана чрез филмите „Дяволско коло” на Тамара Попов (Сърбия), „Последния гуслар” на Сахит Коколи (Косово) и „Сестрите на Лилит” на Емел Челеби (Турция). Премиерна за българската публика стана лентата „Нестинари” (2010) на Златолина Семова, разказваща за съвременното състояние на един стар ритуал, забулен в мистика и включен от ЮНЕСКО в Списъка за нематериално световно културно наследство.

В рамките на трите си дни, обявени от организаторите отново с вход свободен, фестивалът бе посетен от над 500 души. С оглед на нарастващия интерес към този филмов жанр и тясната през по-голямата си част от времето 100 местна зала, Сдружение за културни инициативи обещава с третият ФЕАФ да компенсира това причинено неудобство с по-голям салон и по-добра организация.

ФЕАФ 2011 се организира от Сдружение за културни инициативи в партньорство с Академичното етноложко сдружение, Катедра Етнология на Софийския университет и издателство Вакон. Медийни партньори бяха Телевизия Туризъм и списание The Explorer.

This slideshow requires JavaScript.

текст: Атанаска Станчева

Етнологът Симеон Мильов: В Перник може да има общ музей на Маската – от западните и източните български земи

Продължаваме с нашата серия от интервюта, в които ви представяме част от участниците във Фестивала на етнографския и антропологичен филм. В изданието „Балкани” ще бъдат излъчени два филма на дългогодишния директор на Регионален исторически музей – Перник – Симеон Мильов. В последните години работи в сътрудничество с Телевизия Туризъм, за която има изработени следните заглавия: „Приказки от Ерул планина”, „По медобер в Лобош”, ”Да сънуваш празник”, Душата на Сурва”, ”Курбан под дъба”, „Западно Голо бърдо”, ”Диканите” и др.

Работил е още като читалищен секретар, радиопрограмен ръководител, учител и сценарист на 13 телевизиони филма за предаването “Атлас” на БНТ. Има издадени 8 самостоятелни книги, сред които “Скришен фолклор” (1992; 2002); “Чалник – игра за всички възрасти” (2004; 2010), „Маската копанка” (2008); „Родословен показалец за Пернишко” (2011) и 7 в съавторство.

1. Г-н Мильов в тазгодишния ФЕАФ ще участвате с две заглавия, снимани за TVT – „Долината на маските” и „Старовремска жътва”. Да очакваме ли нови филми от вас за следващото издание на Фестивала на етнографския и антропологичен филм, знам работите върху филм за чесъна?

Филмът за чесъна ще го работим дълго, защото ми се иска да заснемем целия процес, а той е доста дълъг – около 6 месеца. Започва се със саденето в края на февруари и началото на март и се прибира в края на юли и началото на август. Подготовката на земята, прибирането на скилидките, саденето, плевенето и прашенето, ваденето, сушенето и сплитането и продаването, което изисква специфични знания и умения. Това ми се иска да покажа. Как го правят в село Долни Раковец.

Другият филми е почти готов и го нарекохме простичко „Бъдни вечер”. Снимахме подготовката и Бъдната вечеря в село Копаница. Помогнаха ни от читалище „Христо Ботев” Станка Тренева и семейство Зина и Валентин Велинови. Направихме филма, така както са празнували до преди десетина години.